Наскоро попаднах на тази мисъл за щастието, която обобщава и моите виждания:
В мен се пораждат следните сентенции:

Даването и помагането означават свобода от егозима.

Търсенето на нужда и причина да помогнеш вече е крачка напред. 

Ако нямаш да дадеш пари, дай от времето си. Ако обаче видиш гладен, дай му хляб. 

Не можеш да посрещнеш всички нужди на света, но, посрещайки само една, вече правиш света по-приятно място за живеене. 

Ако нямаш физическа възможност да помогнеш, може да помолиш близък приятел да го направи вместо теб. Така ще ощастливиш и него.

Ако виждаш нуждата на улицата, а не я посрещаш, как очакваш някой друг да се погрижи за теб, когато ти изпаднеш в нужда?

Първата крачка да помогнеш е да осъзнаеш, че твоят свят е твърде малък, за да живееш само в него.
Сега, вместо да продължавам да разсъждавам, отивам да помогна... и зная, че така няма да се налага нещо грандиозно да се случи, за да се почувствам пълноценна и полезна. А не е ли това щастието?

A ти какво ще направиш, за да бъдеш щастлив?
Add Comment
 
 
Picture

Събудих се в красивна зимна приказка - някак необичайно за софийската действителност. Снегът е покрил като плътна пелена улици, покриви, дървета... прозореца ми. Приемам тази красота като личен подарък за мен. Тя е нещо, което може да ме вдъхнови; да ме мотивира да видя дневните задачи от различна, приказна, гледна точка. 

В ден като този съм благодарна, че живея далече от центъра и понякога трудно се прибирам заради кучешките глутници. Благодарна съм и, че нямаме централно отопление (защото в целия квартал няма). Благодарна съм, че съм жива, за да видя това творческо чудо.

И... избирам различната гледна точка.
Необикновено е. 
Необичайно тихо. 
Необичайно красиво. 
Необичайно истинско.

Add Comment
 
 
Спокойно, няма да разбивам надеждите ви. Само ще споделя в кой тип позитивно мислене не мога да повярвам, колкото и да се опитвам. Звучи ми напълно нереалистично и алогично. Тези от вас, които ме познават, знаят, че съм "позитивен" човек, който търси изход и не се примирява с обстоятелствата. Така че - не приемайте думите ми като думи на примирение.
Не вярвам в мисленето, което казва:
  • Мисли позитивно и самите ти мисли ще претворят твоята реалност и ще се случи точно, ама точно това, което ти искаш (... дори това, което искаш, да не е най-доброто за теб).
  • Мисли позитивно и няма да си беден и болен (... но само с мислене пари и здраве не идват).
  • Казвай "Няма проблем, няма проблем, няма проблем." (... а то реално има проблем).
  • Мисли позитивно, защото така сам ставаш творец на живота си (... въпреки че не ти си създал живота си).
  • Винаги казвай, че се чувстваш добре (... макар и това да няма нищо общо с действителността).
  • Повтаряй си: Аз съм слаб, аз съм слаб, аз съм слаб  (... а нека кантарът ти да си показва 100 кг.).
  • Когато се зададе трудна задача, казвай си: Това го мога! (... а всъщност нямаш никакво понятие какво да направиш).
Съгласна съм, че:
  • Начина, по който мислим, определя поведението ни.
  • Думите, които изговаряме, имат сила да задвижат нас или някой друг.
  • Обоснованата увереност в себе си носи добри резултати.
  • Изборите, които правим, имат определени последствия.
  • Постоянното мислене за провал е основна пречка да започнем нещо ново.
  • Решенията, които взимаме отговорно днес, са посоката, в която се развива живота ни утре.
Пожелавам: да стъпим здраво на земята и да работим целенасочено за мечтите си!
P.s.: Пунктуационният ми експеримент е умишлен! I love you :)!
1 Comment
 
 
Picture
 ... като дете ми се иска да си представям, че прегръщам облаците. Така жадувам светлината да попива в очите ми и да виждам неща, които не могат да се видят с окото на зрелия човек.  Насладата от птичите песни  е реална в спомените, но сега ухото ми не може да чуе...Иначе те продължават да си чуруликат и невръстните да разбират точно какво възпяват.

 ... като дете ми се иска да откъсна цвете и да виждам в току-що порасналите му листа как принцесата чака баща си да се върне от лов; как великият крал прегръща единственото си дете, а след това заедно се разхождат край езерото с лилиите. Приказка за мечтите. 

... като дете ми се иска да живея в страната на чудесата и да бъда приказно същество от сънищата. Тогава ще нося само щастливи пухчета. И ще си измисля цветове, които ще разпознаваме само аз и този, който може да вижда през атмосферата.
Написах го преди много време, но точно днес 
мога да си позволя да го публикувам. 
Нека да си останем деца по душа, 
съвест и чистота! Честит празник! 
Любомира
Add Comment
 
 

С моите родители сме една голяма приятелска компания, в която всеки си знае ролите и е наясно КОЙ е. Не си спомням да е имало моменти, в които да се чувствам подценена или oмаловажена, когато трябва да се взима някакво решение. Тъй като съм много благодарна на моите родители за ценностите, които са възпитали в мен, постоянно се връщам години назад и им задавам много въпроси от типа:
Picture
Аз и... ТЕ!












  • Как успяхте да ме спечелите толкова много? 
  • Когато се появи еди-коя си ситуация, как знаехте кое беше най-правилното нещо? 
  • Как разбрахте, когато се борех с дълбоките си тийнейджърски терзания и как намерихте подход към мен?
  • Защо преди 10 години бяхте толкова строги?
  • А защо преди 6 години, когато заслужавах строгост, вие бяхте толкова мили?
  • Как постигнахте това, че сега самата аз инициирам постоянни срещи с вас и искам съвети?

Ей такива въпроси ме вълнуват сега, защото по някое време и на мен ми предстои да стана родител. Отговаряйки ми на всичките питания подробно, успях да си изкарам някои принципи, които са основани на техния опит... и на моя опит - като дете. Всичко, споделено с вас,  е съкровена част от живота на моето семейство.


ПРИНЦИПИ ЗА РОДИТЕЛСТВО


 Детето не е "малко" и "неразбиращо"


Това е основен принцип в нашето семейство. Винаги сме били "равни", когато са се решавали семейни казуси. Помня, че бях на 7 години, когато трябваше да се взимат сериозни семейни решения. Тогава се събрахме на "семеен съвет" (правим го и до днес!), на който условието е, че всички са равни и всеки трябва да си изкаже мнението по темата. Та аз бях само на 7! Какво имах да кажа? Не бях ли твърде малка? Не и за моите родители. Те ми задаваха въпроси, искаха да разберат как съм настроена вътрешно; какво мисля... 


Този подход ми помогна да се чувствам значима; да казвам мнението си, независимо дали е различно от тяхното. Помогна ми да разбирам КАКВО мисля, но и да се аргументирам ЗАЩО го мисля. Помогна ми да се справя с бурната ми интонация, ако не съм съгласна с нещо. 


Емоционалното състояние на родителя не е срамно


Някои родители крият емоциите от децата си, за да не ги товарят.Моите родители не са го правили, защото винаги са вярвали, че, като семейство, сме едно цяло и всичко, което преживява единия, е полезно и за другите. Затова не са живели, криейки емоциите си от нас. Винаги ми става ясно, когато им е тежко или радостно. Познаваме се доста добре. Не можем да бъдем лицемери един пред друг. 
Мисля, че е грешна практика детето да бъде "щадено" от емоционалните моменти на родителите. Разбира се, нека емоциите  да се показват по зрял начин. Но, когато родителят се крие, все едно поставя детето в изолирана среда, то няма реална представа как протичат взаимоотношенията в едно семейство. 


Този принцип на общуване и поведение ми помогна да разбирам сърцата на родителите си. Когато бях малка, ми идваха доста щури идеи (не са за разказване!), но тогава... само като си представях, че това може да "направи мама тъжна", идеята ми веднага се изпаряваше. Не разбирах защо някои неща са добри и лоши, но разбирах сърцата на родителите ми и не исках да ги огорчавам. 


В семейството няма забранени теми

Picture
Всичко на фокус
Говорим за ВСИЧКО. Всякакви неудобни и удобни въпроси се разнищват, докато се изморим :). От семейството си научих за първи път за всички "женски" неща. В семейството си чух за първи път думичката "секс", не от улицата!


Постоянно нащрек


Веднага ме улавяха, ако има нещо неправилно, дори и в мислите ми! Нямам представа как го правeха... Отговорът им днес е: "Един родител винаги усеща нередните неща в детето си". Но те не само, че ги усещаха, но и намираха подходящи начини да ги изкоренят. 
Толкова съм благодарна, че не са ми се връзвали на инатите! А аз БЯХ класически инат! До ден- днешен им благодаря, че не са се оставяли да ги манипулирам; да им променям позициите и да "става на моята". Не позволяваха на самосъжалението ми да ги командва. 
И не само това - когато видеха някой проблем, те го изкарваха "на светло". Помня стотиците моменти, в които съм се чувствала некомфортно, когато проблем в мен е бил директно назоваван. 


Как ми помогна това? Научих се да се самонаблюдавам; да се преценявам; да разбирам в еди-коя си ситуация как съм излеждала. 


При мама номерът не минава... 
и при татко не минава!


Да, да, правилно прочетохте. Те винаги се синхронизираха за възпитанието ми. Изграждаха общи ценности и принципи, гледаха в една посока (и още го правят!). Когато единият ми е забранил нещо, номерът НИКОГА не можеше да мине при другия. Дори и да бяха на различни места, въпросът, на който винаги се ядосвах, беше: "Ти попита ли майка ти за това?". Аз мълча. Следва друг въпрос: "Тя какво каза?". Аз .. пак мълча... И следва отговор: "Аз казвам същото".


Винаги се сблъсквах със стена, през която не можех да пробия - единството на моите родители. Друг е въпросът дали след това е имало разговори, несъгласия и т..н между тях, но фактът, че пред мен те бяха в единство, изгради и мен като стабилна. "Не" означава "не" - постоянно ми напомняше баща ми. И вече,... когато чуех "не", спирах да настоявам до безкрай. 


Няма да ти дам съвет, ако не поискаш


Това беше "подаръкът", който получих за 18-тия си рожден ден. Вече бях студентка, а баща ми по телефона ми каза: "Вече си пълнолетна. Имам ти доверие. Не очаквай обаче съвети от мен, ако не дойдеш сама и не си ги поискаш. Моите задължения към теб остават, но ти ще прецениш колко твоите към мен остават." 
Все едно ме обля леденостуден душ. Първите ми мисли бяха: "Той ме изостави!". Но после останах насаме и... се възхитих на мъдростта му. Той ми даде възможност за свободен избор! И от този момент нататък... ние станахме ПРИЯТЕЛИ. 


Едно от най-големите удоволствия за мен е да се събираме на разговори, в които да оглеждаме ситуации от различни ъгли и да получавам мъдрост за действие. 


Обичам те!

Picture
Така беше...
Тези думи, изразени в действия, са цялостната линия на поведение в семейството ми. С брат ми спорехме кой е повече обичан. Аз мислех, че съм аз, а той мислеше, че е той :). И до днес често си казваме: "Обичам те!". И знаем, че е така... 

5 Comments
 
 

Току-що бях на едно много прозаично, ежедневно, човешко място (няма да казвам къде!) и в главата ми започнаха да се блъскат идея след идея, след идея... Десетки идеи за писане на статии, или просто за споделяне на мисли ме "споходиха".


ОБАЧЕ: появи се проблем: нямам времето СЕГА да напиша всичките си гениални хрумки, да ги оформя, че и да го публикувам. А искам! (Че кой не искам името му да се види тук-там?) А, като се успокои атмосферата около мен довечера, ще имам време, но пък идеите ще са се изпарили (винаги така ми се случва!). 
И ето ги парадоксите:

Парадокс 1: Имам много идеи - нямам време!
Парадокс 2: Разполагам с време, искам да пиша, но нямам и една останала идея. 

Как да се справя...
Picture

Ще ви разкрия целия мой процес на победа срещу Парадокс 1. А той протича по следния начин.  Появяват се гениалните ми идеи (често те са: идеи за теми; хрумки за статии; интересни думи, от които може да излезе цяла една "теория"; поетични вдъхновения...). Старая се да ги запомня поне за ... 5 минути (зависи къде и кога са се появили) и след това НЕ сядам да ги пиша подробно. Защо ли? Ами, докато съм писала за едното нещо, току-виж другите 13 са се изпарили. 


Записвам си всяка идея поотделно на няколко хвърчащи листчета, които пускам в моята Кутия на идеите. Наистина имам такава - не виртуална, не електронна - материална. Стои на бюрото ми и постоянно ми напомня, че е пълна. Но пък много ми помага да изпразня мозъка си за нови идеи. Между другото - записването на всяка една идея отнема между 5-10 секунди. Колкото и да нямате време - имате! :). Може да си я запишете като бележка в телефона, ако нямате листче под ръка (но аз винаги имам за целта). 
И така идеите са събрани - малки разноцветни листчета, от които всяко едно поотделно очаква да му се даде "живот".

И хубаво, че Парадокс 2 се появява, за да даде едно рамо. Вечер, когато всичко е спокойно, на мен ми се пише. Пише ми се за живота, за бизнеса, за принципи... за какво ли не. Но само ЗНАЯ, че ми се пише, без да зная конкретно за какво. Тогава отварям моята кутия на идеите. Започвам да си разглеждам многобройните листчета и... току-виж - нещо вътре в мен се е "запалило" и съм написала за "нула време" един текст... 


Ей така обуздах двата парадокса - да работят един за друг. Но тази статия е изключение от тях, защото идеята дойде и аз я написах, на момента :). Но пак наблягам - изключение е... 
Успех в опитомяването на идеите! Л. Любенова

ВАЖНО: Тази статия може да се използва, ако не се съкращава, пренаписва и преработва и, ако е посочен линкът към нея. Благодаря за разбирането!
1 Comment
 
 
Ако искате да прочетете повече неща от мен, посетете блога ми! За да го направите, кликнете на картинката по-долу!
Picture
Add Comment
 
 
Picture
 Търсач на посоки,
тръгнал да броди
 в непроходимите дебри
 на развалените си мисли.

(За живота пиша...)

Откривател на неясни полети,
които провокират.

Пътник към незнаен свят,
който май съществува.

Прозрението на живота не сполетява често.
Губене на въображение.

Написано преди доста години, отразява минутни състояния :). 
Add Comment
 
 
Picture
Add Comment
 
 
Пътят вика човека.
Човекът тръгва по пътя. Илюзията на времето...
Днес си тук, а утре - другаде. Все едно вчера не си бил там. Сън.

Кръстопът.
Междукултурни съжителства. Културни сблъсъци. Противоречия.

Пътят. 
Все пътуваш. Дори да стоиш на едно място, мечтите те движат. Отново на път.


Ако мечтите те водят там, където пътят не може да те заведе, следвай мечтите си!

Picture
Add Comment
 
script type="text/javascript"> var gaJsHost = (("https:" == document.location.protocol) ? "https://ssl." : "http://www."); document.write(unescape("%3Cscript src='" + gaJsHost + "google-analytics.com/ga.js' type='text/javascript'%3E%3C/script%3E"));