Пътят вика човека.
Човекът тръгва по пътя. Илюзията на времето...
Днес си тук, а утре - другаде. Все едно вчера не си бил там. Сън.

Кръстопът.
Междукултурни съжителства. Културни сблъсъци. Противоречия.

Пътят. 
Все пътуваш. Дори да стоиш на едно място, мечтите те движат. Отново на път.


Ако мечтите те водят там, където пътят не може да те заведе, следвай мечтите си!

Picture
Add Comment
 
 



Много води не могат 
да угасят любовта, 
нито реките могат я потопят. 
Ако би дал някой 
целия си имот за любовта,
 съвсем биха го презряли.
(Библията, 
Песен на песните 8:7)
Имах една любов, която растеше в сърцето ми. Тя се появи внезапно – без да я планувам, без да я търся... Не я познавах, не бях свикнала с нея. Тя не беше част от мен. Реших да направя всичко възможно, за да я скрия от другите... Не я разбирах. А защо трябва да живея с нещо, което не разбирам?

Закопах я на дълбоко в земята – така, че никой да не може да я открие, но тя покълна, израстна и разцъфна. Появи се огромно дърво. Под неговата сянка прибягват всички. Не мога да го скрия.

След това изстрелях любовта високо в небето. Исках облаците да я обгърнат и да я стопят. Но внезапно проливен дъжд се изля. Той напои земята и тя роди плодове, които наситиха хората. Не можех да предотвратя тази наслада.

После се изкачих на най-високия планински връх, за да хвърля любовта в бездната. Но вместо да полети надолу, тя се върна и направи мост, по който да мина на отсрещната страна.

Исках да удавя любовта в буйната река; реката, която беше отнела живот. Отидох с лодка на най-дълбокото място и я хвърлих. Успокоих се, защото счетох мисията си за изпълнена, но внезапно лодката ми натежа, обърнах се и видях много риба в нея. И отново любовта.

Отидох при хората. Може би те имат идея как да я скрият. Когато се приближих към тях, сгърчените им от безнадежност лица светнаха и безброй усмивки се появиха. И тези усмивки казваха: задръж любовта!

Не знаех какво да правя. Бях отчаяна. Не можех да намеря скришно място за любовта.

2 Comments
 
Синхрони 12/10/2009
 
Picture

Образи, цветя и птици.
Елени, сняг и огън.

Кулминацията на живота поднася синхрони.
А разказът за живота - идеи.

Стремежите дърпат към авантюрата.
Уменията връщат в живота.
Add Comment
 
Видения 12/10/2009
 
Picture
Толкова години в търсене...
Открих съкровища и приказни неща.
Видях и слепота, объркване, 
но...
запазих си виденията на нощта.

И още пазя ги ревниво, 
в сърцето ми са настанени,
не в ума...
Няма да предам сънуваното,
с вяра продължавам да вървя!

2003 г.

1 Comment
 
 
Търсех Теб, когато не намирах себе си.
Стръмнините на душата си пребродих.
Нараних нозете си от тръните,
които злобно се пронизваха.

И после сякаш те видях,
облечен в Праведност, стоящ отдясно -
на Престола седнал, в бяло.
И знамето Ти бе "Любов".

                 ***                   

Отворих виждането си, погледнах -
видях княз с червена дреха.
Наметнал мен и всички провинения,
стоеше там и нежно ме докосваше.

Уплаших се от Неговата сила,
с която тъй пленяваше сърцето ми.
Не исках да избягам, затова стоях,
поглеждах плахо в изумление.

Add Comment
 
script type="text/javascript"> var gaJsHost = (("https:" == document.location.protocol) ? "https://ssl." : "http://www."); document.write(unescape("%3Cscript src='" + gaJsHost + "google-analytics.com/ga.js' type='text/javascript'%3E%3C/script%3E"));