Току-що бях на едно много прозаично, ежедневно, човешко място (няма да казвам къде!) и в главата ми започнаха да се блъскат идея след идея, след идея... Десетки идеи за писане на статии, или просто за споделяне на мисли ме "споходиха".


ОБАЧЕ: появи се проблем: нямам времето СЕГА да напиша всичките си гениални хрумки, да ги оформя, че и да го публикувам. А искам! (Че кой не искам името му да се види тук-там?) А, като се успокои атмосферата около мен довечера, ще имам време, но пък идеите ще са се изпарили (винаги така ми се случва!). 
И ето ги парадоксите:

Парадокс 1: Имам много идеи - нямам време!
Парадокс 2: Разполагам с време, искам да пиша, но нямам и една останала идея. 

Как да се справя...
Picture

Ще ви разкрия целия мой процес на победа срещу Парадокс 1. А той протича по следния начин.  Появяват се гениалните ми идеи (често те са: идеи за теми; хрумки за статии; интересни думи, от които може да излезе цяла една "теория"; поетични вдъхновения...). Старая се да ги запомня поне за ... 5 минути (зависи къде и кога са се появили) и след това НЕ сядам да ги пиша подробно. Защо ли? Ами, докато съм писала за едното нещо, току-виж другите 13 са се изпарили. 


Записвам си всяка идея поотделно на няколко хвърчащи листчета, които пускам в моята Кутия на идеите. Наистина имам такава - не виртуална, не електронна - материална. Стои на бюрото ми и постоянно ми напомня, че е пълна. Но пък много ми помага да изпразня мозъка си за нови идеи. Между другото - записването на всяка една идея отнема между 5-10 секунди. Колкото и да нямате време - имате! :). Може да си я запишете като бележка в телефона, ако нямате листче под ръка (но аз винаги имам за целта). 
И така идеите са събрани - малки разноцветни листчета, от които всяко едно поотделно очаква да му се даде "живот".

И хубаво, че Парадокс 2 се появява, за да даде едно рамо. Вечер, когато всичко е спокойно, на мен ми се пише. Пише ми се за живота, за бизнеса, за принципи... за какво ли не. Но само ЗНАЯ, че ми се пише, без да зная конкретно за какво. Тогава отварям моята кутия на идеите. Започвам да си разглеждам многобройните листчета и... току-виж - нещо вътре в мен се е "запалило" и съм написала за "нула време" един текст... 


Ей така обуздах двата парадокса - да работят един за друг. Но тази статия е изключение от тях, защото идеята дойде и аз я написах, на момента :). Но пак наблягам - изключение е... 
Успех в опитомяването на идеите! Л. Любенова

ВАЖНО: Тази статия може да се използва, ако не се съкращава, пренаписва и преработва и, ако е посочен линкът към нея. Благодаря за разбирането!
 


Comments

Анка
03/25/2011 02:14

Здравей Любомира!
Много ми е познато това усещане за идеите и ми хареса твоето решение за кутия на идеите. Не съм се сещала досега, въпреки че изглежда толкова просто. Явно простите и очевидните неща са трудни за виждане и разбиране. Ще опитам и аз да видя какво ще се получи.
С най-добри пожелания
Анка

Reply



Leave a Reply

script type="text/javascript"> var gaJsHost = (("https:" == document.location.protocol) ? "https://ssl." : "http://www."); document.write(unescape("%3Cscript src='" + gaJsHost + "google-analytics.com/ga.js' type='text/javascript'%3E%3C/script%3E"));