Споделени идеи        

Наскоро попаднах на тази мисъл за щастието, която обобщава и моите виждания:

В мен се пораждат следните сентенции:

Даването и помагането означават свобода от егозима.

Търсенето на нужда и причина да помогнеш вече е крачка напред. 

Ако нямаш да дадеш пари, дай от времето си. Ако обаче видиш гладен, дай му хляб. 

Не можеш да посрещнеш всички нужди на света, но, посрещайки само една, вече правиш света по-приятно място за живеене. 

Ако нямаш физическа възможност да помогнеш, може да помолиш близък приятел да го направи вместо теб. Така ще ощастливиш и него.

Ако виждаш нуждата на улицата, а не я посрещаш, как очакваш някой друг да се погрижи за теб, когато ти изпаднеш в нужда?

Първата крачка да помогнеш е да осъзнаеш, че твоят свят е твърде малък, за да живееш само в него.

Сега, вместо да продължавам да разсъждавам, отивам да помогна... и зная, че така няма да се налага нещо грандиозно да се случи, за да се почувствам пълноценна и полезна. А не е ли това щастието?

A ти какво ще направиш, за да бъдеш щастлив?