Много води не могат 
да угасят любовта, 
нито реките могат я потопят. 
Ако би дал някой 
целия си имот за любовта,
 съвсем биха го презряли.
(Библията, 
Песен на песните 8:7)
Имах една любов, която растеше в сърцето ми. Тя се появи внезапно – без да я планувам, без да я търся... Не я познавах, не бях свикнала с нея. Тя не беше част от мен. Реших да направя всичко възможно, за да я скрия от другите... Не я разбирах. А защо трябва да живея с нещо, което не разбирам?

Закопах я на дълбоко в земята – така, че никой да не може да я открие, но тя покълна, израстна и разцъфна. Появи се огромно дърво. Под неговата сянка прибягват всички. Не мога да го скрия.

След това изстрелях любовта високо в небето. Исках облаците да я обгърнат и да я стопят. Но внезапно проливен дъжд се изля. Той напои земята и тя роди плодове, които наситиха хората. Не можех да предотвратя тази наслада.

После се изкачих на най-високия планински връх, за да хвърля любовта в бездната. Но вместо да полети надолу, тя се върна и направи мост, по който да мина на отсрещната страна.

Исках да удавя любовта в буйната река; реката, която беше отнела живот. Отидох с лодка на най-дълбокото място и я хвърлих. Успокоих се, защото счетох мисията си за изпълнена, но внезапно лодката ми натежа, обърнах се и видях много риба в нея. И отново любовта.

Отидох при хората. Може би те имат идея как да я скрият. Когато се приближих към тях, сгърчените им от безнадежност лица светнаха и безброй усмивки се появиха. И тези усмивки казваха: задръж любовта!

Не знаех какво да правя. Бях отчаяна. Не можех да намеря скришно място за любовта.

2 Comments
 
Синхрони 12/10/2009
 
Picture

Образи, цветя и птици.
Елени, сняг и огън.

Кулминацията на живота поднася синхрони.
А разказът за живота - идеи.

Стремежите дърпат към авантюрата.
Уменията връщат в живота.
Add Comment
 
Видения 12/10/2009
 
Picture
Толкова години в търсене...
Открих съкровища и приказни неща.
Видях и слепота, объркване, 
но...
запазих си виденията на нощта.

И още пазя ги ревниво, 
в сърцето ми са настанени,
не в ума...
Няма да предам сънуваното,
с вяра продължавам да вървя!

2003 г.

1 Comment
 
 
Търсех Теб, когато не намирах себе си.
Стръмнините на душата си пребродих.
Нараних нозете си от тръните,
които злобно се пронизваха.

И после сякаш те видях,
облечен в Праведност, стоящ отдясно -
на Престола седнал, в бяло.
И знамето Ти бе "Любов".

                 ***                   

Отворих виждането си, погледнах -
видях княз с червена дреха.
Наметнал мен и всички провинения,
стоеше там и нежно ме докосваше.

Уплаших се от Неговата сила,
с която тъй пленяваше сърцето ми.
Не исках да избягам, затова стоях,
поглеждах плахо в изумление.

Add Comment
 
script type="text/javascript"> var gaJsHost = (("https:" == document.location.protocol) ? "https://ssl." : "http://www."); document.write(unescape("%3Cscript src='" + gaJsHost + "google-analytics.com/ga.js' type='text/javascript'%3E%3C/script%3E"));